“Eclipse of the soul”
 
Картината улавя дълбокия вътрешен конфликт и емоционалния хаос, които всеки от нас преживява в най-тъмните моменти.
Окото в центъра е не просто наблюдател, а изглежда изтощено и загадъчно, като че ли е видяло прекалено много, но продължава да наблюдава.
Тъмните нюанси около него изразяват усещане за тежест и затруднение, сякаш душата е покрита от слой сянка, която притъпява светлината й.
Червените акценти около клепача подсказват за болка - може би рани, които още не са заздравели, или емоции, които продължават да горят под повърхността.
Космосът на заден план символизира безкрайността на душевното пространство - безкрайно и красиво, но понякога смазващо самотно.
Долната част на картината изглежда като пейзаж от друго измерение - нещо познато, но сьщевременно далечно. Тази част може да се тьлкува като граничната линия между вьншния свят и вътрешната душевна реалност.
Тъмнината не е краят - тя е само междинен етап, който подготвя душата за светлината.