“Ядро”
Това е вътрешно пространство, което не може да бъде докоснато, но винаги се усеща.
То пулсира – не със светлина, а със значение. То е сърцевината на съществуването.
Като златен дъх на паметта – скрит в самия център на съществото.
Композицията води окото навътре, в една камерна перспектива, където няма шум, няма движение.
Около него се изгражда тъмна, почти космическа обвивка – като защитна структура, гравитационно поле около крехкото, ценното, вечната тишина.
В долния ляв ъгъл – един куб, минималистичен, но мощен символ – намеква за структурата на съзнанието. Той е това, което сме ние тук, срещу това, което е дълбоко в нас.
Картината не предлага вход, а само прозорец към вътрешното. Поглед през стените на онова, което сме – не отвън, а отвътре.
Без посока. Без време.